Веднъж в училище седях на последния чин.

До мен седеше най-добрата ми приятелка, която редовно вършеше глупости и не приемаше нещата насериозно. Винаги имаше какво да направи ако почувстваше, че й става скучно или че нещата вървят към това да й стане скучно.

Тя винаги стоеше от ляво, харесваше да е близо до прозореца.

Двете с Ели седяхме заедно още от седми клас и винаги сме се разбирали и сме били една до друга в моментите, в които някоя от нас е имала нужда от това да сподели нещо или просто да си поплаче.

Днес беше лежерен ден, имаше слънце и беше топло, но ми направи впечатление, че Ели днес е с по-широки дрехи. Носеше черна тениска на някаква банда и любимите й черни флешове, а като никога беше и с черен клин.

-          Днес си доста спортно облечена – подхвърли госпожата, когато влизахме в стаята.  Елена не реагира, повдигна рамене и седна до мен.

Класът ни е сплотен, интересен и разбира се – див. Не можеш да спреш едни дванадесетокласници да правят глупости като да избягат от час или да внесат бира в училище и т.н.

Не сме лоши ученици! Имахме кажи-речи добър успех и бяхме втори в училище, така че не мисля, че нещата са толкова зле.

По биология винаги беше тихо.

Днес имаше много отсъстващи, а на госпожата й се наложи да излезе двадесет минути по-рано от часа и ни помоли да останем тихи до следващия час, защото най-вероятно няма да успее да се върне.

Три от момчетата си тръгнаха точно две минути, след като тя излезе, и останахме двете с Ели и още две момичета, които  „отидоха до тоалетната“.

Всички знаем, че ходят там да пушат.

Аз и Елена си останахме на местата си, тя четеше урока, който госпожата ни каза, а аз реших да проверя програмата, защото не ми се стоеше цял ден.

Наведох се, за да бръкна в раницата ми, когато усетих, че по левият ми крак тръгва нечия ръка и умело обхваща всичко налично с пълна длан.

Това ме стресна, разбира се.

-          Много си го стегнала това дупе – тя стоеше подпряла главата си с лявата ръка и ме гледаше усмихнато. Беше пуснала косата си да се разпилее по раменете и да се окъпва в слънчевата светлина.

Аз никога не съм имала проблем да общувам с нея, но сега само се усмихнах, защото никога не ми се беше случвало това.

-          Не ти ли хареса? – тя прокара пръст по бедрото ми, а тръпките от това нейно действие накараха тялото ми да подскочи. – ХАРЕСА ТИИИИ!

-          Какво ти става, бе? – засмях се аз и й избутах ръката леко и закачливо я побутнах с химикала ми.

Съдбоносно той се приземи точно на дясната й гърда и потъна в сутиена й.

Тя се усмхна и зъбите й заблестяха на слънцето, след което прокара език по горните и се изправи на стола без да каже нищо.

Аз се направих, че не разбирам какво става и продължих да ровя за програмата си, като отново се наведох да я потърся. С периферията си разбирах, че тя всъщност си бърка под тениската и ръцете й минаваха зад гърба.

Освободи сутиена си и размърда раменете и лопатките си с облекчение, след което премахна презрамките и  го свали ловко изпод тениската.

-          Какво правиш? – засмях се аз. – Топло ли ти е?

-          Ох, да.... – проточи тя и се облегна на стола назад изпъчвайки големите си гърди, а зърната й щяха още малко да пробият тениската.

Тя се залюля назад и ги притисна една в друга гледайки ги с усмивка.

-          Много си ги харесвам – казвайки това, косата й падна пред лицето и тя ловко я отмести настрани.

В момента не знаех какво се случва, защото тя винаги е била дива, винаги е искала да прави интересни неща, но си празнавам, че в подобна светлина, не съм я виждал.

-          Искаш ли да излезем и ние? – предложих аз, с цел да я разсея от това, което  прави. Защото наистина не знаех накъде отиват нещата.

-          Искам ... – тя се замисли и спря да мачка гърдите си. Погледна през прозореца и се усмихна. – искам да ги пипнеш.

-          Елена, какво ти става?

-          Хайде де, не ти ли е било интетресно никога?! – тя скочи на стола и се изправи. Сега те бяха на нивото на лицето ми. – бръкни, моля те. Топли са и те чакат.

Тя не изтърпя и да се мотая, завъртя ме настрани, хвана ръцете ми и бръкна вместо мен.

Признавам си, беше приятно и беше права наистина бяха топли и много по-меки от моите. Да не говорим, че едвам се събираха в ръцете ми.

-          Видя ли, не боли. – засмя се тя.

А аз усетих нещо, което никога до сега не се беше появявало в мен. Някъде от дълбините на стомаха ми изплува една емоция, един импулс, който ме накара да се наведа напред и да целуна оголения й пъп докато нежно с палци галя гърдите й.

След като усетих нежните косъмчета по тялото й, миризмата и допира, нещо в мен щракна и огромен надпис „СПРИ!“  засвети в червено в главата ми.

Може би освен в главата ми надписа светеше и на лицето ми, защото го чувствах не горещо, а вряло. Бях почервеняла от срам, емоция, възбуда която не можех да си обясня и още куп неща.

А Елена стоеше все така с усмивка на лицето и държеше тениската си повдигната.

-          Мой ред е. – отвърна тя и отдръпна тялото си назад, а ръцете ми останаха така във формата на гърдите й.

Най-интересното е, че сега в мен се появи нуждата да ги видя. Исках да погледна как изглежда това съвършенство, което допреди малко бе в ръцете ми.

 От някъде Елена извади шнола и защипа косата си възможно най-небрежно.

Наведе се, но сякаш след това размисли и се огледа за раницата си, хвърли я на земята и коленете й паднаха на нея.

Най-добрата ми приятелка стоеше на колене пред мен, а аз бях с пола. Мамкамумамкамумамкаму!

-          Не, не изправи се! – опитвах се да говоря нормално, не исках да изглеждам изплашена.

А тя продължаваше да се усмихва и да ме уверява, че всичко е наред и че просто иска да изпита нещо интересно. Нещо ново.

До колкото знам, и двете не сме имали вземане-даване с други момичета. Аз имах едно гадже в осми клас, който май веднъж ме целуна по устата и това беше. Елена имаше един-двама, с които беше дълго време, но не ми е споделяла какво правят когато останат сами.

Тя прокара и двете си ръцете по бедрата ми и разтвори краката ми нежно.

Да си призная, аз й позволих.

Знам как изглежда отстрани всичко и че тези неща са далеч от моралното поведение за едно училище, но май моралът си излезе заедно с момичетата „до тоалетна“.

Направи една две „крачки“ напред на колене и се приближи още повече, като влезе между краката ми.

Бръкна под тениската ми веднага потърси сутиена ми. Разкопча го ловко и с едно движение повдигна и него и тениската ми.

И ето тази усмивка отново на лицето й.

-          Прекрасни са – каза тя като прокара показалец по лявата и нарочно закачи с нокът зърното ми.

А аз като тъпанарка се усмихвах и даже й благодарих.

-          Отпусни се, Диди – тя ме погледна право в очите, а тонът й беше мек като глухарче. – нека ти помогна.

Тя се изправи и вдигна тениската ми и сутиена заедно с нея и ги свали.

Скрих ги с ръце и започнах да се обръщам към вратата.

-          Ако влезе .. – започнах аз.

-          Няма да влезе никой – каза тя със смирен тон, докато ми поставяше дрехите на бюрото. – седми час сме. Почти никой не е в училище вече.

Знам, че беше права, но това притеснение си оставаше в мен.

-          Не се крий – продължи тя, а аз се опитвах да си глътна корема още повече.

Тя се върна отново на колене и започна да целува гърдите ми, да ме хапе леко по зърната и с нежните си ръце, поставени на кръста ми, да ме придърпва още повече към нея.

Инстинктивно прокарах пръсти през косата й и я оставих да прави каквото си иска, защото вече нямах силите да се боря с това, което се случваше.

Тя махна тениската си и двете останахме голи от кръста нагоре.

Усещах парфюмът й, който беше лек и с цитрусов привкус.

Елена имаше обица на езика, която от време на време се чуваше как се удря тихо в някой друг зъб, докато се разхождаше с език от едната ми гърда на другата.

Виждах я колко доволна беше от това, което прави с мен.

Най-много й харесваше да целува разстоянието между гърдите ми шумно и да се опитва да захапе кожата там.

Признавам си, не усетих кога ръцете й стигнаха отпред и слязоха надолу.

С крехки докосвания през бельото ми от мен изкара няколко тихи стона, които в ушите й прозвучаха като  „да, там. Точно така.“

Тя отмести плата настрани и ме придърпа напред, така че да й е удобно и на нея.

С цяла уста ми млясна една мокра целувка там долу, а езикът й остана цяла вечност.

-          Ели ... – опитах се да й кажа, нещо. Лошото е, че не знаех какво. Исках да издам звук, просто да не тая в себе си емоцията.

-          Не сега. Тихо – тя се изправи за миг и погледна бюрото, избута всичко на земята и ми заповяда да седна.

-          Не бива... – опитах аз.

-          Моля те.

Тя ми помогна да се изправя и да седна отново на чина, а тя седна на стола и продължи да прави, това което очевидно й доставяше еднакво удоволствие, колкото и на мен.

Тялото ми дишаше бързо, казвам тялото ми, защото аз бях някъде другаде в този момент. Душата ми стоеше отстрани и гледаше как най-добрата ми приятелка ме лиже между краката и от време на време ми зашлевява лек шамар на някоя непослушна моя гърда.

Елена прокара показалеца си по пръпа ми, направи малко кръгче и с леки въртеливи движения раздвижваше клитора ми, докато накрая не вкара пръстчето си в мен.

Това изтръгна едно „аах“ от мен, но после добави втори пръст и ситуацията стана на „о, да! О, да!“

Никога не съм подозирала за себе си, че оргазмът е нещо на което съм способна да изживея. Но всичко приключи сякаш толкова бързо.

След като най-добрата ми приятелка си вкара няколко пъти пръстчетата в мен. Тялото ми експлоадира.

Цялото съдържание на уретрата ми беше върху най-добрата ми приятелка, която доволно се усмихна и започна да се смее.

Размаза течността върху гърдите си и поднесе малко към устните си, за да опита.

А аз се отпуснах на чина, защото ръцете ми вече бяха изтръпнали и останах загледана в тавана.

Дишането ми наподобяваше това на куче, което е тичало сто и осем хиляди километра.

Сърцето ми така пулсираше, че сигурно е направило дука в гръдния ми кош.

Усетих нежната й целувка по клитора ми отново.

Сякаш за успокоение. Сякаш за добра свършена работа.

-          Отивам до тоалетната – каза Ели. И се облече внимателно.

-          Да. – отвърнах аз. – отвори един прозорец, моля.

-          Разбира се.

Тя излезе и в стаята останахме аз, дъха на най-добрата ми приятелка между краката ми и миризмата на нашето приятелство.

И очевидно днес по биолгия разбрах, че мога да скуиртвам.