Ирина беше странна. Имаше си всичко и въпреки това не изглеждаше да е доволна.

Просто нямаше вид на щастливо дете. Нямаше и желание „просто да изглежда щастлива“, когато не се чувства напълно такава.

Тя редовно оставаше в двора на училището след края на часовете.

И четеше някоя книга или гледаше момчетата как играят футбол.

Не обичаше да се прибира веднага, защото нямаше какво да прави вкъщи.

Тя беше добра ученичка, която носеше само отлични оценки и не изпитваше затруднение по нито един предмет.

Ирина нямаше много приятели, тя беше тиха и спокойна и това не се толерира много в шумните компании, когато си на шестнадесет.

 

Този ден тя се прибра веднага вкъщи. Беше цялата в пот от тичане нагоре по стълбите, пък и денят беше горещ.

Отключи входната врата много трудно, защото й трепереха ръцете.

Хвърли на земята в коридора раницата си и веднага влезе в стаята си без да затваря вратата.

Първо, защото беше сама и второ, защото искаше адски много да си легне.

Искаше да успокои сърцето си и да спре да мисли за всичко това, което й се случи.

Когато мина известно време тя се успокои и образите в главата й отново се появиха ясни и чисти сякаш пред нея.

Обляни в цветове и мирис.

„тя си стои кротко на пейката“.

„отникъде някой се появи“.

„отникъде някой я целуна“.

„отникъде той се усмихна и й намигна“.

„тя подскочи от страх“.

„той се върна към компанията от момчета, която го очакваше“.

„тя си събра нещата и избяга панически“.

Добре, че живее наблизо.

В главата й започнаха да изплуват един по един въпроси, които с пипалата си се захващаха за ума й.

„Защо го направи? Откъде изскочи? Защо така изведнъж?....“.

Тя познаваше това момче, беше от съседния клас.

Беше красив.

Не си спомни някога да си е мислила за него … освен сега.

Сега е тук в главата й и …

И не знае какво да прави с него!

Ама  че нахалник! Как смее!

Опита се да помълчи наум.

Образа на момчето придоби друга форма в главата й.

Тя се намести на възглавницата си и се опита да се отпусне отново, но сърцето й беше като огромно бутало. Щеше да изскочи и да избяга през прозореца.

В момента нямаше сила на света, която да я накара да стане.

И понякога, когато умът на човек се запилее, ръцете хващат волана и поемат контрола и започват да правят каквото си искат. Предимно това, в което са най-добри. Да пипат.

И така,

Ирина се озова сама в тях, докато обедното слънце андничаше срамежливо между пердетата и плахо я полазваше по тялото й.

Без да иска тя издаде тих стон на удоволствие.

Вдигна едната си ръка и я сложи зад главата си, легна на нея и си представи неща.

Започна да си представя много неща наистина.

Виждаше се ясно, че дясната й ръка пълзи насам-натам и повдига блузата й показвайки части от тялото й.

А сякаш тя нямаше нищо против намеренията на дясната й ръка.

Тя с усмивка посрещна и момента, когато ръката й стигна до сутиена и впи леко ноктите си в меките й гърди.

Беше добре дошла да прави такива неща, пък и ръката й сякаш знаеше много добре какво трябва да се направи.

Особено след това, обожаваше да се спусне с показалец по коремчето й и да премине заобикаляйки пъпа й няколко пъти, а сетне да се спре до панталоните, които не представляваха никакво препядствие за ръката й.

Било то с колан или не.

Когато ръката й стигна там, докъдето все още никой не е естигал, тя едва не се удави.

Беше мокро навсякъде, но тя се ориентираше добре.

И всичко беше прекрасно.

Докато ….

Ирина реши, че не е.

Тя се сети за нещо. Нещо, което искаше да пробва отдвана.

Спря за миг и погледна в ъгъла на стаята където беше гардероба.

Отвори го и бръкна навътре между дрехите.

Извади един плик със зимни шапки и шалове, който беше вързан здраво. Отвори го и зарови из него.

И така, докато не го намери.

Ирина познаваше сестра си много добре. Тя беше с осем години по-голяма отднея и отдавна не живееше в един апартамент с нея и родителите й. но освен някои други дрехи, кокито да носи вкъщи, след нея останаха и дребни неща, които тя така и не взе.

Също като … това.

Ирина не искаше да ползва името му. Беше я срам. Взе го рязко, сякаш го краде и прибра плика набързо.

Сега стоеше в средата на стаята си. Сама.

Дънките й стояха разкопчани, тениската й стоеше измачкана от дългият ден, косата й беше навсякъде. Бузите й бяха зачервени и дишането й сякаш нямаше никакъв контрол.

Оглеждаше го отвсякъде и се опитваше да преодолее себе си, защото това, което й се въртеше в глават беше нещо нетипично за нея и дори до някъде изпитваше страх от тези мисли.

После се завъртя рязко и се върна на леглото.

Още повече се зачерви от постъпката си.

А вибратора на сестра й остана под нея.

Усети, че я убива и се надигна.

И през ум не й беше минавало, че първото й докосване до.. такова нещо, ще е изкуствен.

Тя го огледа отново с голям интерес.

Знаеше, че не всички са такива, нито като размер, нито като дебелина, но това не беше от никаква важност в момента.

Тя остана още по-сама.

Света се изпари, когато прокара пръсти през него и се замисли. Щом това чувство е такова, какво ли е истинското?

Докато се усети, тя вече беше без дънки. Ръцете й нямаха време да чакат Ирина да си задава въпроси и да си отговаря. Действаха.

Вибратора леко се плъзгаше нагоре и надолу по мокрите й гащички.  Усещаше го с цялото си тяло.

Изведнъж в главата й избухнаха образи.

Буквално избухнаха.

Сякаш някой хвърли към нея цял албум с различни сцени и снимките се разхвърчаха навсякъде. Всичко се обля в светлина.

Ръцете това и чакаха. Ляват измести гащичките й встрани и направи място на дясната да проникне в нея.

Първо бавно. Леко.

Без да натиска.

Докъдето успее.

Колкото успее.

Успя.

Искаше с всяко влизане да опита по-дълбоко и по-дълбоко.

Малко болеше, малко се притесни от това.

Не, не. Никакви притеснения. Никакво спиране.

….

Възглавницата й падна.

Скапаната блуза й пречеше и усещаше как я запарява още повече.

Лявата й ръка прецени, че трябва да намери нещо и да запуши устата й, затова хвана първата плюшена играчка под ръка й я набута в лицето й.

Ирина се засмя, после извика, а после пак.

И пак.

Позволи си да погледне.

Върху лилавият вибратор имаше бяла течност.

Тя се усмихна. И отново надигна глава да погледне.

Приплъзна го по коремчето си и отново завъртя едно кръгче около пъпа си.

Тайно се надяваше утре да се случи същото като днес. Тайно се надяваше всеки ден да е като днес.

Тя преглътна на сухо. Тялото й се отпусна на леглото.

Вдигна възглавницата си и легна на нея с усмивка.